Раждаемост на плюс само при ромите: НСИ
20% от дамите в репродуктивна възраст у нас нямат деца, сочат данните на Национален статистически институт от преброяването през 2021 година Раждаемостта в България е намаляла 3 пъти спрямо началото на предишния век, само че все пак страната ни стои над междинното равнище в Европейски Съюз. За 10 година дамите във фертилна възраст са намалели с 22,5%. Най-ниска е раждаемостта при дамите с висше обучение и единствено при ромския етнос раждаемостта разрешава просто възпроизводство.
Броят на дамите във фертилна възраст (15-49 г.) нараства до 1975 година, като доближава 2,178 млн., след което стартира да понижава, с цел да доближи 1,295 млн. дами при преброяването през 2021 година Най-голямо понижение е записано при последния 10 година (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22,5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 година до 1,58 през 2021 година Последните данни на Евростат са за 2020 година и дават индикатор 1,5 на плодовитост за Европейски Съюз.
Към 7 септември 2021 година майките на 2 деца остават максимален дял от дамите на възраст 12 и повече навършени години - те са 44,6% от всички, или 1,353 млн. Други 24,7%, или 748 хиляди, имат по едно живородено дете. 204 хиляди дами имат три деца (6,7%), като тук е любопитно, че броят им е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11,3 и 5,1%. По 4 и повече деца имат 78 хиляди, или 2,6% от дамите. Малко повече от 1/5 от дамите - 650 хиляди (21,4%), нямат сега на преброяването.
Броят на децата е в противоположна взаимозависимост на образованието. Жените без работа и без обучение във възраства група 15-64 година имат приблизително 3,07 малчудани. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение, които имат приблизително 0,90 деца. По-висок е междинният брой при безработните дами с главно, начално и без обучение. При тези с висше и приблизително е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 – 64 година
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2,25 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за страната е този индикатор при турската етническа група - 1,79. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.
И при ромите, и при турците обаче раждаемостта понижава. Жените над 50 г. възраст от ромския етнос имат приблизително над 3 деца, до момента в който в по-ниската възрастова група - 25-49 година броят на децата е 2. При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2 във възрастите от 55 година и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2,71. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1,85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 – 69 година
Броят на дамите във фертилна възраст (15-49 г.) нараства до 1975 година, като доближава 2,178 млн., след което стартира да понижава, с цел да доближи 1,295 млн. дами при преброяването през 2021 година Най-голямо понижение е записано при последния 10 година (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22,5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 година до 1,58 през 2021 година Последните данни на Евростат са за 2020 година и дават индикатор 1,5 на плодовитост за Европейски Съюз.
Към 7 септември 2021 година майките на 2 деца остават максимален дял от дамите на възраст 12 и повече навършени години - те са 44,6% от всички, или 1,353 млн. Други 24,7%, или 748 хиляди, имат по едно живородено дете. 204 хиляди дами имат три деца (6,7%), като тук е любопитно, че броят им е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11,3 и 5,1%. По 4 и повече деца имат 78 хиляди, или 2,6% от дамите. Малко повече от 1/5 от дамите - 650 хиляди (21,4%), нямат сега на преброяването.
Броят на децата е в противоположна взаимозависимост на образованието. Жените без работа и без обучение във възраства група 15-64 година имат приблизително 3,07 малчудани. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение, които имат приблизително 0,90 деца. По-висок е междинният брой при безработните дами с главно, начално и без обучение. При тези с висше и приблизително е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 – 64 година
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2,25 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за страната е този индикатор при турската етническа група - 1,79. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.
И при ромите, и при турците обаче раждаемостта понижава. Жените над 50 г. възраст от ромския етнос имат приблизително над 3 деца, до момента в който в по-ниската възрастова група - 25-49 година броят на децата е 2. При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2 във възрастите от 55 година и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2,71. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1,85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 – 69 година
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ